осуетяло

Речник на българския език

1. осуетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осуетяло е производна форма на осуетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осуетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осуетяло е производна форма на осуетя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).