осуетял

Речник на българския език

1. осуетял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осуетял е производна форма на осуетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осуетял — мин. деят. несв. прич. м. р.

осуетял е производна форма на осуетя (мин. деят. несв. прич. м. р.).