осуетила

Речник на българския език

1. осуетила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осуетила е производна форма на осуетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осуетила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осуетила е производна форма на осуетя (мин. деят. св. прич. ж. р.).