остържете

Речник на българския език

1. остържете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

остържете е производна форма на остържа (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. остържете — повелително наклонение, мн. ч.

остържете е производна форма на остържа (повелително наклонение, мн. ч.).