остържело

Речник на българския език

1. остържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остържело е производна форма на остържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. остържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

остържело е производна форма на остържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).