остъргвали

Речник на българския език

1. остъргвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

остъргвали е производна форма на остъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. остъргвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

остъргвали е производна форма на остъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. остъргвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

остъргвали е производна форма на остъргвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. остъргвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

остъргвали е производна форма на остъргвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).