остъргало

Речник на българския език

1. остъргало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остъргало е производна форма на остържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. остъргало — мин. деят. св. прич. ср. р.

остъргало е производна форма на остържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).