остъргали

Речник на българския език

1. остъргали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

остъргали е производна форма на остържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. остъргали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

остъргали е производна форма на остържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).