остъргал

Речник на българския език

1. остъргал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остъргал е производна форма на остържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. остъргал — мин. деят. св. прич. м. р.

остъргал е производна форма на остържа (мин. деят. св. прич. м. р.).