остъкляло

Речник на българския език

1. остъкляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остъкляло е производна форма на остъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. остъкляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

остъкляло е производна форма на остъкля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).