остъкляла

Речник на българския език

1. остъкляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

остъкляла е производна форма на остъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. остъкляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

остъкляла е производна форма на остъкля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).