остъклял

Речник на българския език

1. остъклял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остъклял е производна форма на остъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. остъклял — мин. деят. несв. прич. м. р.

остъклял е производна форма на остъкля (мин. деят. несв. прич. м. р.).