остъклило

Речник на българския език

1. остъклило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остъклило е производна форма на остъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. остъклило — мин. деят. св. прич. ср. р.

остъклило е производна форма на остъкля (мин. деят. св. прич. ср. р.).