остъклили

Речник на българския език

1. остъклили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

остъклили е производна форма на остъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. остъклили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

остъклили е производна форма на остъкля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).