остъклила

Речник на българския език

1. остъклила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

остъклила е производна форма на остъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. остъклила — мин. деят. св. прич. ж. р.

остъклила е производна форма на остъкля (мин. деят. св. прич. ж. р.).