остъклил
1.
остъклил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
остъклил
е производна форма
на остъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
остъклил —
мин. деят. св. прич. м. р.
остъклил
е производна форма
на остъкля (мин. деят. св. прич. м. р.).