остъклели

Речник на българския език

1. остъклели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

остъклели е производна форма на остъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. остъклели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

остъклели е производна форма на остъкля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).