остроумничило съм

Речник на българския език

1. остроумничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

остроумничило съм е производна форма на остроумнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. остроумничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

остроумничило съм е производна форма на остроумнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).