остроумничило

Речник на българския език

1. остроумничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остроумничило е производна форма на остроумнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. остроумничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

остроумничило е производна форма на остроумнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).