остроумничила

Речник на българския език

1. остроумничила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

остроумничила е производна форма на остроумнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. остроумничила — мин. деят. св. прич. ж. р.

остроумничила е производна форма на остроумнича (мин. деят. св. прич. ж. р.).