остроумничил

Речник на българския език

1. остроумничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остроумничил е производна форма на остроумнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. остроумничил — мин. деят. св. прич. м. р.

остроумничил е производна форма на остроумнича (мин. деят. св. прич. м. р.).