остроумничел съм

Речник на българския език

1. остроумничел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

остроумничел съм е производна форма на остроумнича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).