остроумничело

Речник на българския език

1. остроумничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остроумничело е производна форма на остроумнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. остроумничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

остроумничело е производна форма на остроумнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).