остроумничели

Речник на българския език

1. остроумничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

остроумничели е производна форма на остроумнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. остроумничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

остроумничели е производна форма на остроумнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).