острижело

Речник на българския език

1. острижело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

острижело е производна форма на острижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. острижело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

острижело е производна форма на острижа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).