острижели

Речник на българския език

1. острижели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

острижели е производна форма на острижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. острижели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

острижели е производна форма на острижа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).