острижел

Речник на българския език

1. острижел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

острижел е производна форма на острижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. острижел — мин. деят. несв. прич. м. р.

острижел е производна форма на острижа (мин. деят. несв. прич. м. р.).