остригало

Речник на българския език

1. остригало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остригало е производна форма на острижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. остригало — мин. деят. св. прич. ср. р.

остригало е производна форма на острижа (мин. деят. св. прич. ср. р.).