остригал

Речник на българския език

1. остригал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остригал е производна форма на острижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. остригал — мин. деят. св. прич. м. р.

остригал е производна форма на острижа (мин. деят. св. прич. м. р.).