острига

Речник на българския език

1. острига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

острига е производна форма на острижа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. острига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

острига е производна форма на острижа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).