остреше

Речник на българския език

1. остреше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

остреше е производна форма на остря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. остреше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

остреше е производна форма на остря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).