острели

Речник на българския език

1. острели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

острели е производна форма на остря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. острели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

острели е производна форма на остря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).