остойностяло

Речник на българския език

1. остойностяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остойностяло е производна форма на остойностя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. остойностяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

остойностяло е производна форма на остойностя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).