остойностяла

Речник на българския език

1. остойностяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

остойностяла е производна форма на остойностя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. остойностяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

остойностяла е производна форма на остойностя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).