остойностял

Речник на българския език

1. остойностял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остойностял е производна форма на остойностя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. остойностял — мин. деят. несв. прич. м. р.

остойностял е производна форма на остойностя (мин. деят. несв. прич. м. р.).