остойностявало си

Речник на българския език

1. остойностявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

остойностявало си е производна форма на остойностявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. остойностявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

остойностявало си е производна форма на остойностявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. остойностявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

остойностявало си е производна форма на остойностявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).