остойностявала

Речник на българския език

1. остойностявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

остойностявала е производна форма на остойностявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. остойностявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

остойностявала е производна форма на остойностявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. остойностявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

остойностявала е производна форма на остойностявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. остойностявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

остойностявала е производна форма на остойностявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).