остойностявал

Речник на българския език

1. остойностявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остойностявал е производна форма на остойностявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. остойностявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остойностявал е производна форма на остойностявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. остойностявал — мин. деят. св. прич. м. р.

остойностявал е производна форма на остойностявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. остойностявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

остойностявал е производна форма на остойностявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).