остойностила

Речник на българския език

1. остойностила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

остойностила е производна форма на остойностя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. остойностила — мин. деят. св. прич. ж. р.

остойностила е производна форма на остойностя (мин. деят. св. прич. ж. р.).