остойностил

Речник на българския език

1. остойностил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остойностил е производна форма на остойностя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. остойностил — мин. деят. св. прич. м. р.

остойностил е производна форма на остойностя (мин. деят. св. прич. м. р.).