оставел

Речник на българския език

1. оставел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оставел е производна форма на оставя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оставел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оставел е производна форма на оставя (мин. деят. несв. прич. м. р.).