осреднило

Речник на българския език

1. осреднило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осреднило е производна форма на осредня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осреднило — мин. деят. св. прич. ср. р.

осреднило е производна форма на осредня (мин. деят. св. прич. ср. р.).