осребряло

Речник на българския език

1. осребряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осребряло е производна форма на осребря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осребряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осребряло е производна форма на осребря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).