осребрил

Речник на българския език

1. осребрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осребрил е производна форма на осребря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осребрил — мин. деят. св. прич. м. р.

осребрил е производна форма на осребря (мин. деят. св. прич. м. р.).