осрал

Речник на българския език

1. осрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осрал е производна форма на осера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осрал — мин. деят. св. прич. м. р.

осрал е производна форма на осера (мин. деят. св. прич. м. р.).