оспорил си

Речник на българския език

1. оспорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оспорил си е производна форма на оспоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оспорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оспорил си е производна форма на оспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).