оспорил е

Речник на българския език

1. оспорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оспорил е е производна форма на оспоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оспорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оспорил е е производна форма на оспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).