оспорило

Речник на българския език

1. оспорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оспорило е производна форма на оспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оспорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оспорило е производна форма на оспоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).