оспори

Речник на българския език

1. оспори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оспори е производна форма на оспоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оспори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оспори е производна форма на оспоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оспори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оспори е производна форма на оспоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. оспори — повелително наклонение, ед. ч.

оспори е производна форма на оспоря (повелително наклонение, ед. ч.).