оспорело

Речник на българския език

1. оспорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оспорело е производна форма на оспоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оспорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оспорело е производна форма на оспоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).